Велинград се намира в Пазарджишка област, Северозападните Родопи разположен е в западното разширение на Чепинската котловина с посока северното средище в Чепино.
През 1948 селата Лъжене, Каменица и Чепино се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Велинград, той е административен, стопански и културен център на Велинградска община ,обявен за балнеоложки курорт.
Разположен в живописната долина на Чепинската река на височина 750м. и отстои на 48км от Пазарджик, на 81км. от Пловдив, на 135км от София, на 196км от Смолян. Характерен с преходноконтинентален климат -мека зима и прохладно лято.
Преобладават кафяви, планинско-горски рендзини и напоени почви. В града се намират Велинградските минерални води, което определя и значителения потенциал в развитието на туризма и балнеолечението.
Със сериозни традиции и значителни природно - климатични предпоставки се развиват, санаториални заведения и балнеохотели, хотели, частни квартири, заведения за обществено хранене и развлечения и др; разполага с мин. бани, открити и закрити басейни и градски плажове.
Минерални извори - велинградска община е изключително богата на минерални извори, подходящи за лечение на различни заболявания. По изобилие и разнообразие на минералните си води Велинград се нарежда на първо място в България. Общият дебит на 80-те минерални извора е 170 л/сек.
Във Велинград са изградени 7 балнеолечебници.
Истинско чудо на природата е най-големият карстов извор в България - Клептуза, от който всяка секунда на повърхността бликат 580-1180 л/сек.
Изключително живописни са околностите на Велинград - богати иглолистни гори красиви поляни и кристално чисти реки.
За туристите са интересни Историческият музей, Картинната галерия и др.
Недалеч от тук се намира язовир "Белмекен", където има условия за воден спорт и риболов.
На 12 км от Велинград е село Дорково, център на фолклорен фестивал. До селото е открито находище, където са намерени костите на гръбначни животни, датиращи от преди 4- 5 милиона години.
Югозападно от града се намират пещерата "Лепеница" с дължина 1200 м и биосферният резерват "Мантарница“.
|