Забележителности във Велинград

1. Сярна баня / ул. Георги Кирков /  

Намира са в югоизточната част на кв. Каменица на гр. Велинград. Водата се характеризира като сулфатно-натриево-хидрокарбонатно-силициево-флуорна. Съдържа незначителни количества свободен сероводород и хидрофосфат, калций, магнезий, следи от желязо. Температурата на извора е 88°С, а банята - 38-39°С. Температурите на ваните са по предписание на лекаря. Водата се охлажда със специални съоръжения. Прилага се за лечение на ставни и гинекологични заболявания, атеросклероза, хипертонична болест първа и втора степен, някои заболявания на нервната система и др. Баните се правят два дни под ред и след това един ден се почива. За един лечебен курс са необходими 12-15 процедури. Потапянето в басейна трябва да става до кръста, а във ваните - до сърдечната област. Недалеко от балнеолечебницата се намират открити басейни с минерални води от термалните извори в Каменица.

2. Исторически музей Велинград / ул. Георги Кирков /

Исторически музей Велинград е учреден през 1951 г. В продължение на повече от три десетилетия той влиза в 100-те национални исторически обекта . Намира място и в каталога “Музеите на света”. В неговите фондове “Археология” , “Етнография”, “Възраждане”, “Нова и най-нова история” , “Художествен отдел” се съхраняват и проучват повече от 17000 археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги , лични вещи и архиви на известни личности, снимки и документи. Музеят предлага две постоянни експозиции - етнографската “Планината-гостоприемен дом” и експозицията, посветена на патрона на града Вела Пеева, както и гостуващи изложби

3. Православен храм „Света троица” /намира се на площада на кв. Каменица на 10м. От Историческия музей/

Най-стария действащ храм в Чепинкия край "Света Троица" е въздигнат върху основите на старата каменна църква през 1816 г. Тя е важен духовен и просветителски център. Тук е бил запазен Требникът с летописния разказ на поп Методи Драгинов за насилственото помохамеданчване през 17 век. От килийното училище през 1823 г. води началото си първото светско училище в Чепинско. Под олтара на църквата е имало скривалище за оръжие на Тайния революционен комитет през 1876 г. ръководен от поп Топорчо (Илия Попатанасов). В храма се пази шепа пръст от гроба на родения в Каменица известен деец на ВМРО Владо Черноземски.   Забележителни са големите стенописи, създадени през първата половина ба ХХ век. На западния вход на църквата може да се види рядко срещан в България вариант на икона на Св. Богородица в синьо.

4. Паметник на Вела Пеева /намира се на площада в кв. Каменица, в непосредствена близост до църквата и Историческия музей/

Величка Пеева Пеева, известна като Вела Пеева (с партизанско има Пенка), е българска партизанка, деятелка на Работническия младежки съюз (РМС) и на Българската комунистическа партия(БКП). През 1940 завършва пазарджишката гимназия. Още като ученичка в нея, през 1939 година, става активна привърженичка на РМС, като скоро се издига в ръководството му. През 1941 следва педагогика и география в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, където се включва в редиците на Българския общ народен студентски съюз. Същата година е назначена за връзка на ЦК на БКП с окръжните комитети на партията и РМС в Пазарджишко. През лятото на 1942 година става част от партизанските Чепинската котловина. През 1943 година става членка на БКП. През април същата година става партизанка в отряд „Антон Иванов“. В края на март 1944 година попада в засада, от която успява да се измъкне. Ранена, тя се укрива в планините в продължение на 37 дни. В крайна сметка е обкръжена на 3 май от ловна рота в местността Бялата скала и след 5-часова престрелка се самоубива, за да не попадне в плен.

През 1948 година селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград, носещ нейното име.

5. Клептуза

Сред най-забележителните, романтични и тайнствени кътове на Велинград е изворът Клептуза, а едноименният парк с двете си езера е един от символите на града. Той се намира в квартал Чепино, който е една трите термални зони във Велинград. Клептуза е най-големият карстов извор в страната, като всяка секунда от него извира до 1200 литра студена вода. Големи количества от тази вода се ползват за питейни нужди, другата част от водата образува две красиви езера, които след това се вливат в Чепинска река , а от нея — в Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се простират вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк, който се посещава от жителите на курорта и от неговите гости, особено през лятото. Паркът е изграден със собствени средства от бившата селска община с. Чепино – Баня, като първото езеро е установено през 1933 г.

6. Радонова баня

Радонова баня се намира в кв. Чепино във Велинград. Водата освен минерални вещества, съдържа и благородния газ радон - продукт от разпадане на радия, поради което се характеризира като слабо радиоактивна - рН 9,15, температура 42°С, силициево-флуорно-хидрокарбонатно-сулфатна със значително количество натрий, калий и калций. Напоследък се спори за ползата от радона, но е доказано, че той оказва противовъзпалително действие и усилва образуването на витамин D в организма. Повлиява благоприятно дейността на нервната и сърдечно-съдовата система, както и заболяванията на дихателната система и обмяната на веществата. При лечението с радонова вода след няколко процедури болните се освежават, тонизират се и се подобрява самочувствието им. В близост до балнеолечебницата се намират открити басейни с минерална вода.

7. Кремъчна баня /намира се в парка зад хотел „Рич”, където се намира една от най-добрите детски площадки/

Намира се в гр. Велинград в кв. Лъжене, недалеч от Курортна поликлиника. Водата се характеризира като сулфатно-натриево-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с температура 35-36°С, като се охлажда от 63°С и има Рн 9,18. Тя се прилага за балнеолечение при заболявания на нервната система, обменни заболявания, сърдечни неврози, хипертонична болест първа и втора степен, климактерични смущения, невродермити и др. Балнеолечението се извършва във вани, басейни и под душове. Процедурите трябва да стават 2-3 дни под ред с един ден почивка. Продължителността им е от 5 до 25 минути, като при ползването на басейн болните се потапят до кръста. Във ваните сърдечната област трябва да се намира над водата и да бъде леко покрита с тънък слой вода. При спазване на указанията, дадени от лекаря, процедурите се понасят леко и след няколко бани болните се чувстват бодри, с повишено самочувствие. Нуждаещите се трябва да направят 10-15 бани.

8. Крепоста Цепина

На 18 км. източно от Велинград в землището на село Дорково, община Ракитово се намира старата българска крепост Цепина, столица на деспот Слав. През средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (1197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим. В периода 1246 - 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан II Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5 м. Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 м. и е с дебелина 3 м. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м.

9. Палеологичното находище край село Дорково

Земите на Западните Родопи от дълбока древност са населявани от растителни и животински съобщества. Дълго време районът е бил дъно на море, в резултат на което се е образувала утайка с дебелина 10-16 метра. През палеонтоложката история на този район общата дебелина на тези утайки на места достига до 200 – 260 метра. Преди милиони години в тях са останали и костите на различни животни. Разкопавайки тези пластове сега се откриват останки от мастодонти и хипериони. Мастодонтите са древни предшественици на съвременните слонове, от тях произлиза и открития край с. Дорково палеомастодонт. Част от костите на тези животни са се съхранили много добре и консервирали в този утаечен слой. Община Ракитово подготвя проект, с който кандидатства за превръщането на палеонтологичното находище край Дорково в туристическа атракция.

10. Пещерата Лепеница

На 12 км от Велинград, в землището на община Ракитово се намира пещерата Лепеница, която представлява изключителен туристически обект. Досега в нея е влизано на 1400 м дълбочина, но никой не е стигнал и не е видял всичко, което природата е създала в хилядолетната си история.Тя е отворена за туристите на 11 септември 2010 г. Някои от залите имат интересни имена като „Концертната зала”, „Арманите” и „Срутището”. От пещерата са проучени и картирани 1525 м. Запазени са уникалните природни образувания необикновено красиви пещерни форми — сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, пещерни езерца, бисери и рози. Тя е на три етажа. В долния етаж тече подземна река. „Лепеница” е разположена в Западните Родопи. Пещерата се намира в подножието на връх Сюткя и територията около входа на пещерата е покрита с горски площи. Отстои на около 17 км югоизточно от гр. Ракитово и на 12 км от Велинград по пътя за гр. Сърница.

11. Пещерата Снежанка

Снежанка е пещера, разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е през 1961 година случайно от алпинисти, които за първи път влезли в нея в 9 часа сутринта и излезли късно вечерта, запленени от красотата и.

Пещерата е трудно достъпна (около 45 минути нагоре по стръмна еко пътека, дълга 830 метра). След отклонението от главния път от гр.Пещера към гр.Батак, има около 2 км асфалтиран път, който е тесен. Трудно се разминават два автомобила. По асфалтирания път се стига до паркинг, където може да оставите автомобила си.

Независимо от това че е сравнително малка, в пещерата можете да видите едни от най-красивите ледникови форми в България. Дължината и е само 145 м, с постоянна годишна температура 8 градуса. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера.

Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1.27м. "Снежанка" се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала,изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата.

В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове.

Снежанка е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Електрифицирана и благоустроена. Отворена е за посетители при работно време: лятно 9-17:15 ч. без почивни дни, зимно 10-16 ч. почивни. Има печат на БТС.

Последвайте
ни на ...
www.facebook.com/hoteliv
twitter.com/hotel_iv
plus.google.com
tripadvisor.co.uk
Разберете първи за най-изгодните оферти!